3/3

ГОСТЕНКА

Ти ли си, любима,

гостенко добра?

Ти ли влизаш тихо

в стая от мъгла?

Ти ли шепнеш плахо

в моето ухо,

че той ме още чака,

но не знаеш ти защо?

Пак ли с хубава премяна

танцуваш в моите очи,

че грейвам аз засмяна

и смях от мен лъчи?

Недей. Не ме целувай.

Това е навик лош.

По тъмно не лудувай,

Надежда моя, лека нощ.

***

Погледни ме,

покажи ми меления кехлибар

в очите ти изящни 

произведение на опитен златар;

Докосни ме

с пръсти от коприна,

с ръцете ти прекрасни,

изваяни от глина;

Озари ме

със усмивка мила,

която крие 

и тъга, и сила;

Покажи ума си -

студено острие,

работещо във разрив

с нежното сърце;

Приспи ме с аромат

на тютюн и на жасмин,

в съня си да те видя

все така неповторим.

***

СЯНКА

Ще дохождам във съня ти нощем,

като сянка лека с тежък ореол

и ще събуждам в теб човека,

неволно сипвайки във раните ти сол.

Във твойта сянка ще лежи онази,

ще изчезва, като утринна мъгла,

косите ми ще падат на талази,

ще протягаш трепвайки към тях

отпаднала ръка.

Усмивка ще пробяга по погледа ти мил,

ще чакаш в тишината знак

да покажеш обичта,

дето отдавна си я скрил,

да се научиш да обичаш пак. 

Ще бъда само призрак лек

и докоснеш ли ме в тъмнината,

ще изчезна, като спомен мек,

дошъл да подслади душата.

Ще се събудиш в жега,

от страсти премалял,

но няма да ме има вече,

няма никога отново да си цял,

а аз ще бъда толкова далече! 

Тя до тебе ще лежи,

като потънала в забрава, 

заспала пак от твоите лъжи, 

излъгана, че има и че дава.

Ще следят очите ти тъмата черна,

от призрака ми няма и следа. 

Нещо в тъмното се мерна - 

твойта тиха, бяла самота.

***

2018