Началото на септември

Да тръгна с теб на разходка

по реката с дървена лодка

или да бягам през тучни поляни

с лъчите ти топли, засмяни

Да ходя с теб надалече,

ти да си в слънце облечен,

да спя под открито небе,

хваната с теб за ръце.

Но не щеш ли дойде този ден,

когато ти си тръгна от мен,

викът ми след теб остана нечут,

земята отново обви се от студ.

Към теб протягах ръцете студени,

кръвта замръзваше в моите вени,

сърцето на части разби се,

мили мой Август, върни се.

***

Тук когато беше ти

животът бе прекрасен,

целува моите очи

със своя жар опасен.

Прегръщаше ме нежно

с топли огнени ръце

и галеше небрежно

треперещото ми сърце

Но ти отново си отиде

и остави ме сама

да се боря със студа

за изгасващата топлина

Ще се върнеш знам,

а сърцето мое сви се,

обичам твоя огнен плам,

мили мой Август, върни се.

***

Обичам пролетта и лятото. Дават ми усещането за нещо хубаво, което предстои и винаги ми е тъжно, когато си идат. Сякаш светът се променя безвъзвратно. За мен обичта е повод за писане на поезия, а поезията е повод за изразяване на обич.