С обич, Мони

Обичам, когато се затопли. Навън въздухът става някак различен, небето става по-синьо, а слънцето - заслепяващо. То целува кожата ми и тръпката от тази сладострастна целувка залива тялото ми с енергия и топлина. Чувствам искри, които се движат по цялото ми тяло и стигат чак до върховете на пръстите ми, които по принцип са така студени! Лятото усещам тялото си напълно свободно и гъвкаво, а лятото дори не е дошло все още. Началото на юни е. Има горещи дни, понякога вали дъжд. Липите цъфтят и Стара Загора е залята от парфюма им. Обичам този сладостен аромат, той е като призив за живот. Обичам и дългите топли вечери с чист небосклон, когато се виждат хиляди звезди, там горе, в нищото. Те трептят на фона на тихата нощна музика от птичи песни и крякането на жабите от близката рекичка. През деня навън е ослепително. Ако излезеш от тъмният си дом към външната светлина чувството е все едно се раждаш-всичко е толкова ярко и толкова топло, че сетивата ти се пренасищат за секунди. Навън сякаш времето е спряло в блажена почивка, единствено цикадите не си почиват и продължават за цвърчат чак до привечер, когато слънцето се е търкулнало далече на запад и се готви да си вземе заслужена дрямка. За мен лятото е щастие. То съчетава всичко, което така обичам. То е безкрайните краставици и домати от вкъщи, то е динята, която едва мъкна от пазара, то е късите ми гащи и джапанките, то е аромата на кокос от слънцезащитното ми масло, то е следобедната дрямка, то е в книгата, която отказвам да спра да чета, то е в поливането на лехите привечер, то е във веселите боричкания на котаците в двора, то е в нощните разходки и разговорите до късно, в смеха, в игрите, в свободата. Благодарна съм, че имам лятото. Благодарна съм за всички хора наоколо и за семейството ми, без тях лятото е просто горещ въздух минаващ през лицето ми, жилещ кожата ми. Но лятото още не е дошло! За сега ми остават топлите дни, следобедните дъждове и аромата на цъфналите липи точно под прозореца ми.